НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
140
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са
поканили
Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната".
Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството.
Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са
поканили
Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната".
Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.
към текста >>
На фона на разлистените лимони,
изпълнили
плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана.
На фона на разлистените лимони,
изпълнили
плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.
към текста >>
2.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си
изпълнил
предназначението си на това прераждане между българите.
Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми. Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?
Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си
изпълнил
предназначението си на това прераждане между българите.
А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му?
към текста >>
3.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Изпълнил
я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.
А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема." "По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят. Аз стоя изтръпнал. Недоумявам всичко това. "Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез? " - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество.
Изпълнил
я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.
И тогава, и сега, той изпълнява Божията Воля." Учителят спира да говори, поглежда ме многозначително и леко се усмихва. Сестрата се успокоява. Аз знам кой е този цигулар и пълководец. Знам много добре кой е той. Аз го познавам от векове.
към текста >>
4.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Решава, че така му се е
присънило
и че това е един сън.
На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие. Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко. Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.
Решава, че така му се е
присънило
и че това е един сън.
Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.
към текста >>
5.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Дошло време, те се
уволнили
от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби,
оженили
се, задомили се, народили им се деца.
Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се.
Дошло време, те се
уволнили
от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби,
оженили
се, задомили се, народили им се деца.
Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ.
към текста >>
Но една година бабата
заменила
половината от яйцата на кокошката с яйца от патица.
Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
Но една година бабата
заменила
половината от яйцата на кокошката с яйца от патица.
Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
към текста >>
Горката кокошка не знаела, че бабата е
заменила
половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото.
Горката кокошка не знаела, че бабата е
заменила
половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.
към текста >>
6.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е
напълнил
, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.
Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.
Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е
напълнил
, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.
През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата. Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата. А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам?
към текста >>
Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е
изпълнило
пред техните очи и уши.
За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения.
Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е
изпълнило
пред техните очи и уши.
Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той.
към текста >>
7.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха
запленили
и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива.
Един приятел още ги пазеше. Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им. Така той им върна пироните, с които бяха заплатили за гостоприемството на "Изгрева". Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха.
Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха
запленили
и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива.
Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии. Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили. Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.
към текста >>
Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е
нахранил
със седем риби няколко хиляди човека.
Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда!
Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е
нахранил
със седем риби няколко хиляди човека.
Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици.
към текста >>
Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е
нахранил
с няколко риби няколко хиляди човека.
Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева".
Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е
нахранил
с няколко риби няколко хиляди човека.
Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва.
към текста >>
8.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите
запомнили
думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път.
Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите
запомнили
думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае.
към текста >>
9.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е
забранил
събора.
Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията.
Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е
забранил
събора.
Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам". Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева".
към текста >>
10.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори нееднократно са я
канили
по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
Защо казвам това ли? Ще разберете. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си.
Дори нееднократно са я
канили
по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.
към текста >>
11.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе
поканил
за концерта и когото чака близо половин час.
" Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя. Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност. Обувките му бяха лъснати и увити с целофан, готови за чрезвичайни обстоятелства като тези. Те се качиха на файтона и заминаха.
Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе
поканил
за концерта и когото чака близо половин час.
Задава се и приближава важно-важно, а ние го гледаме. И се смеем. Накрая се спира и пита: "Ами къде е Учителят, тук трябваше да се чакаме? " Общ смях от всички. Някой се обади: "Учителят те чака половин час, чака и не дочака".
към текста >>
12.
3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха
поканили
Учителя на концерт в града.
"На концерт с Учителя.
Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха
поканили
Учителя на концерт в града.
Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка.
към текста >>
Те бяха
поканили
Учителя на концерт, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на концерт именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек.
Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт. И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат. Интересно, че всички в този случай възприемат сламената шапка на Учителя съвсем естествено и нормално, макар че той отива с нея на концерт.
Те бяха
поканили
Учителя на концерт, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на концерт именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек.
А Учителят беше личност в града, познаваха го и като присъствуваше на такива места, всички се оглеждаха, лекичко се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов". Бяха свикнали да го виждат на концерти и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България". Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата. Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба.
към текста >>
13.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бяхме се
уточнили
всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим.
Свиреше хем фалшиво, хем невярно и скрибуцаше непрестанно. Нито хващаше чисти тонове, нито можеше да изсвири даден пасаж. Беше цяло мъчение да го слуша някой. А той упорствува и свири. Та една вечер свири той, упражнява се упорито, а е вече след десет часа.
Бяхме се
уточнили
всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим.
А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво. Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше песента и мъчеше всички, които живееха около него. И, щем-не щем, трябваше да го слушаме. А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше. Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на песента.
към текста >>
14.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е
оженил
и има жена в къщи?
Накрая на общия смях се чува гръмогласният глас на Боян Боев: "Учителю, на сцената се зададе едно изкушение и трябваше да му се затвори вратата. На сцената нямаше врата, затова извиках на Жечо да си затвори очите, та да не се изкушава. Да се затвори вратата на изкушението за Школата! " Всички се смеят. Учителят също се смее.
Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е
оженил
и има жена в къщи?
" Смехът се увеличава. Учителят се смее. Боян се чуди какво да отговори, но накрая изтърсва: "За това не се сетих. Той ми беше под ръка и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не. Трябваше по най-бързия начин да се затвори вратата на изкушението за Школата.
към текста >>
15.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Има хора, които при един случай са
изпълнили
Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен.
Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който характеризира земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия.
Има хора, които при един случай са
изпълнили
Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен.
В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия. А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа.
към текста >>
В живота на брат Георги няма случай, когато да не е
изпълнил
Волята Божия.
Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който характеризира земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия. Има хора, които при един случай са изпълнили Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен.
В живота на брат Георги няма случай, когато да не е
изпълнил
Волята Божия.
А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот.
към текста >>
16.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава разправяха, че аз съм
променила
песните на Учителя в това издание.
Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му.
Тогава разправяха, че аз съм
променила
песните на Учителя в това издание.
Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните? " Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото! "" Брат Георги отговори: "Точно така! " Разбрахме се за минута.
към текста >>
Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя,
напълнили
с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя.
Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа.
Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя,
напълнили
с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя.
Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място.
към текста >>
17.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз бях
съединила
в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика.
Аз бях
съединила
в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
към текста >>
18.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Част от сестрите се бяха
настанили
в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници.
"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко.
Част от сестрите се бяха
настанили
в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници.
Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно. Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ.
към текста >>
Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се
усъмнили
в думите ми?
Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа".
Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се
усъмнили
в думите ми?
Бихте ли казали, че тук има измислица? Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя. Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си. Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот?
към текста >>
19.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Започнаха да се разглеждат песните една подир друга и всички се нахвърлиха върху мен, че аз съм
променила
песните на Учителя.
Приятелите не я обичаха, макар че тя беше певица от кариерата, а щом Учителят работеше с нея, това означаваше, че Той знае много добре какви качества притежава тя. Но наместо това, Табакова се опълчи срещу мен, като показваше наляво и надясно, че съм допуснала грешки в нейните песни. А те бяха допуснати поради невъзможността да бъде направена коректура. Освен това, Кирил Икономов и другите музиканти откриха фронт срещу мене само поради ревност. Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет.
Започнаха да се разглеждат песните една подир друга и всички се нахвърлиха върху мен, че аз съм
променила
песните на Учителя.
Най-тържествено им заявих, че песните са дадени, както са по оригинал. Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът? " Аз им показах оригинала на една от песните. Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с песента от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха. Питам ги: "Вие на кого се подчинявате - на оригинала или на Икономов?
към текста >>
Отново се повдигна същият въпрос, че съм
променила
песента.
" Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото! " Ето ви сега оригинала и сега да видим - вие ще коригирате ли Божественото? " Те се спогледаха и занемяха. Тази песен се прие от всички. После преминаха на друга песен.
Отново се повдигна същият въпрос, че съм
променила
песента.
Казах им, че имам оригинала, но че не мога да го намеря в папката. Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов. Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми.
към текста >>
Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се
оженил
и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите.
Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената.
Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се
оженил
и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите.
Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето. Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди.
към текста >>
20.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха
променили
по свой вкус.
С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка.
А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха
променили
по свой вкус.
Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента. Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо. Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване.
към текста >>
21.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят се беше вече
променил
, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите.
Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София.
Учителят се беше вече
променил
, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите.
Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници. Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Животът на всички се промени. И в тези бурни години не можеше да се работи духовна работа, едва смогвахме да се справяме с текущите наши проблеми и да поддържаме нормален ход на Школата, защото Учителят продължаваше да чете беседи.
към текста >>
Причината вече вие я знаете, но главният довод беше, че аз съм
променила
песните.
Аз съм добра по тези неща. Ще се облизвате и ще искате още. И с кафе ще ви почерпя, но само ако ми отговорите защо комисията укри протокола и досега е скрит. Когато излезе песнарката, всички скочиха срещу мен. Атаки от всички страни.
Причината вече вие я знаете, но главният довод беше, че аз съм
променила
песните.
На всеки казвах, че песните са приети от комисията с протокол и ги препращах към комисията. Комисията вдигаше рамене и казваше: "Не знаем за никакъв протокол". Само брат Боев говореше истината, но понеже ние работехме с него, казваха, че ние сме го завербували. Но оригиналите останаха у мен. Единствено с тях мога да докажа, че съм права.
към текста >>
22.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е
отстранил
и е направил песнопойката сам.
"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов.
Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е
отстранил
и е направил песнопойката сам.
Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение. Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил. Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се противопостави.
към текста >>
Тогава се беше
оженил
и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него.
Всички ахнаха в глас и зачакаха какво ще стане сега. Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи. А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията. Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя. Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години.
Тогава се беше
оженил
и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него.
Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш! " Томалевски я изпя. Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма. Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила.
към текста >>
Кирил я бе
изменил
значително.
Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш! " Томалевски я изпя. Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма. Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила.
Кирил я бе
изменил
значително.
Всички скочиха срещу мен, че не може да се вярва на Георги Томалевски, а само на оригинала. Изведнъж нещата се обърнаха. Преди да изпее тази песен Георги, комисията се противеше да се подчини на оригинала. А сега искаше оригинала. Да се чудиш и маеш!
към текста >>
И той я знаеше така, както бе по оригинала, а не както я бяха
изменили
приятелите през онези десет години на неговото отсъствие от "Изгрева".
Оригиналът бе у дома. Ами сега? Георги скочи, за пръв път го виждах такъв. Беше дълбоко възмутен срещу всичко това. Та той се гордееше години наред с това, че тази песен е дадена в негово присъствие.
И той я знаеше така, както бе по оригинала, а не както я бяха
изменили
приятелите през онези десет години на неговото отсъствие от "Изгрева".
Той дръпна едно строго слово в защита на оригинала. Подкрепи ме в този случай, макар че досега при всички случаи подкрепяше Кирил. Аз им казах да почакат десет минути, докато донеса оригинала. Моята барака се намираше на 60 метра и аз се запътих към нея. Те останаха да се карат.
към текста >>
" Георги беше горд в себе си, че бе
запомнил
и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя.
Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала. "Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо!
" Георги беше горд в себе си, че бе
запомнил
и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя.
А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте, момичето тук има право". И тогава той ме подкрепи. След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя. А комисията повече не се събра. Хорото се разтури - всички се пуснаха от него.
към текста >>
Когато излезе моята песнарка, всички ме обвиняваха, че съм
изменила
песните на Учителя.
Затова друга свирка се засвири и друго хоро се заигра, а комисията не знаеше как да играе това хоро и се саморазпусна. Комисията се разтури и повече не се събра. Тя водеше протокол, всяка една песен бе приета по оригинала и имаше подписите на всички членове от комисията по тази песен. Но след като аз пристигнах с оригинала, видях, че комисията се е разтурила и е отнесла със себе си и протокола. Прибраха протокола и го укриха.
Когато излезе моята песнарка, всички ме обвиняваха, че съм
изменила
песните на Учителя.
А най-вече и най-безочливо - членовете на комисията. Аз им казвах: "Покажете протокола, за да видят останалите приятели кои песни са приети с вашия подпис! " А те най-безочливо и нахално питаха: "Какъв протокол, такова нещо няма. Това са твои измислици." Аз ги оглеждах и виждах, че други сили работеха чрез тях. Това са силите, които впоследствие влезнаха в други лица и чрез тях провалиха, затриха и разрушиха "Изгрева".
към текста >>
23.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но когато излезе песнарката, тя също нададе вой и започна да ме обвинява, че съм
променила
нейните песни.
Обърнах внимание, че поради бързината, с която печатахме и с тайната на книгопечатането, не можахме да прегледаме коректурата и се доверихме изцяло на печатницата. Всички тези грешки аз съм ги коригирала в личната си песнарка, с която работя всеки ден пред пианото. След време аз ще я оставя, за да се ползувате от нея. 3. Същото се отнася и за песните на Учителя, дадени чрез Лиляна Табакова. Тя също беше осведомена как стоят нещата и знаеше много добре при какви обстоятелства се печаташе.
Но когато излезе песнарката, тя също нададе вой и започна да ме обвинява, че съм
променила
нейните песни.
Това не бяха нейни песни, а песни на Учителя, дадени чрез нея. И ако имам някаква вина, то е пред лицето на Учителя, а не пред нея. 4. Лиляна Табакова не предаде всички песни. При нея останаха още три. Както тя обичаше да казва пред мен: "Имам още три песни от Учителя, които ми са като талисман и на никого не си ги давам".
към текста >>
След като излезе песнарката, всички ме упрекваха, че съм
изменила
песните на Учителя, защото ги сверяваха с песнарката на Кирил Икономов.
Цялото Братство се беше събрало и беше против мен, настройвано от Кирил Икономов, от Лиляна Табакова и от други амбициозни музиканти. Но те не можаха да направят нищо, защото Учителят стоеше над мен. А каква беля ми направи този, под чийто покрив съжителствувахме години? Това беше човекът, когото най-много съм обичала в живота си, за когото всичко жертвувах и комуто се бях отдала телом и духом петдесет години. Това беше моят личен живот и всеки има право да си го изживее така, както намери за добре.
След като излезе песнарката, всички ме упрекваха, че съм
изменила
песните на Учителя, защото ги сверяваха с песнарката на Кирил Икономов.
Освен това, споменах, че Кирил ги беше записал така, както ги пееха приятелите и певиците-примадони. Но имаше някои сестри, които много добре знаеха, че Учителят ги е дал по друг начин и не одобряваха начина, по който ги бе дал Кирил. Но те не смееха да му се противопоставят открито, за да не си развалят отношенията. И после, той беше македонец - много остър и рязък, сечеше и отвътре, и отвън. И те се пазеха и не смееха да изкажат съмнението си, понеже знаеха, че не могат да му издържат.
към текста >>
24.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но Учителят беше работил с нея, беше я
оценил
като талант и певица, беше й дал песни и ние бяхме длъжни да публикуваме тези песни.
Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник. Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник". Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато. Тя беше за нас външен човек - знаехме, че има контакт с Учителя само чрез музиката и нищо повече.
Но Учителят беше работил с нея, беше я
оценил
като талант и певица, беше й дал песни и ние бяхме длъжни да публикуваме тези песни.
След като направих три безуспешни опита да получа песните, накрая аз не издържах и ядосана и побесняла - а аз съм много опасна, когато съм ядосана и бясна, но те ме бяха вбесили от тяхното разиграване - накрая аз отидох при тях. И като ги подхванах, и като им сложих една такава страшна караница, че те се изумиха, защото никога не ме бяха виждали такава. "Вие сега ме разигравате и не давате да поместим песните на Учителя, които са дадени чрез вас. Ако сега не ги дадете да се отпечатат, то след двадесет-тридесет години ще бъде късно, защото никой няма да повярва, че това са песни на Учителя. Помислете добре - сега или никога!
към текста >>
25.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Излязохме на сцената и тя изпя песните така, както си искаше, а не така, както се бяхме
уточнили
.
Работихме двете дълго време, уточнявахме се, защото тя ги пееше като оперна певица, а аз исках да се пеят така, както се пеят окултни песни от Учителя. Това вече го знаех. Та нали цели двадесет години съм слушала Учителя и съм била непрекъснато на пианото. Уточнихме се. Тя се съгласи.
Излязохме на сцената и тя изпя песните така, както си искаше, а не така, както се бяхме
уточнили
.
Излъга ме. Аз не предполагах, че тя може да постъпи с мене по този начин. В момента тя ме използуваше като пионка и като реклама за нейния концерт, понеже всички разбраха, че двете ще изнесем концерта и салонът беше пълен. А аз обявих, че тя ще ги изпълни така, както се изпълняват окултни песни от Учителя. Затова всички дойдоха да видят и чуят как ще стане това.
към текста >>
26.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се
съединили
чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето.
Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се
съединили
чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.
към текста >>
27.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го
поканил
да тръгнат заедно на екскурзия.
След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости.
Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го
поканил
да тръгнат заедно на екскурзия.
Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора.
към текста >>
Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се
поклонили
.
Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора.
Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се
поклонили
.
После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото.
към текста >>
28.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме
запълнили
като чувал с картофи.
Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас.
Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме
запълнили
като чувал с картофи.
Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи. Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя. А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос. "Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден? Разказах го на останалите, но после те го забравиха.
към текста >>
29.
3_61 Каналът, през който изтичаше Злото
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той отначало се
отклонил
от нея и не искал да се среща с жена и да разговаря с жена.
Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е разхождал.
Той отначало се
отклонил
от нея и не искал да се среща с жена и да разговаря с жена.
Нали е индус? Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски. Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви заднешком, тогава му креснала: "Спри!
към текста >>
Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това, което сме
запомнили
.
Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена. Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица.
Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това, което сме
запомнили
.
Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му "цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва." Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая. "Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели- некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея? " Учителят отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас.
към текста >>
30.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се
канил
да ходя в Истамбул.
Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш.
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се
канил
да ходя в Истамбул.
А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов.
към текста >>
После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е
изпълнил
всичко, каквото трябва.
Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно.
После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е
изпълнил
всичко, каквото трябва.
Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика.
към текста >>
31.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вероятно някой ги беше
нахранил
и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева".
Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук.
Вероятно някой ги беше
нахранил
и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева".
Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат. Те започват да псуват, да викат, да ръкомахат и да се заканват. Накрая навлизат в поляната, където играехме Паневритмия.
към текста >>
32.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За един от тях трябва да се ожените." Но минаха много години оттогава - един път двадесет и две години до 1944 година и още двадесет и две години след това, и се видя и разбра, че те се бяха
оженили
за света.
" Онези скачат и обясняват, че напротив, много са милосърдни. А на Михаил казва: "Ти си без сърце! " Онзи протестира. Но Учителят продължава: "Въпроса за женитбата трябва да разрешите. Имате двама кандидати: Света или Бога.
За един от тях трябва да се ожените." Но минаха много години оттогава - един път двадесет и две години до 1944 година и още двадесет и две години след това, и се видя и разбра, че те се бяха
оженили
за света.
Учителят ги опита и техният опит бе видян по делата им. Ожениха се за света и там останаха. Но което е най- важното, след като се ожениха, се народиха безброй техни последователи. И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с децата и последователите на тези двама хубавци. А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете, абсолютно никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
към текста >>
33.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха
оженили
, и светът се проявяваше чрез тях.
Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили. А най-важното бе, че те използуваха това течение на Бялото Братство и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство.
Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха
оженили
, и светът се проявяваше чрез тях.
Те станаха поданици на Княза на този свят. И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко. Във връзка с това Учителят каза: "Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а Духът се проявява чрез Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - това е Пентаграмът, това е печатът на Третия Завет на Бога, който Той слага на челата на Синовете Божии. Ето това е Пентаграмът, който виси по стените в домовете на приятелите от нашето поколение, но който трябва да се сложи като дамга върху челата ви - на вас, от следващите поколения, които ще вървите по този път. И тогава ще видите как той ще възкръсне във вас чрез Сила и Живот на Духа.
към текста >>
34.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но това бяхме го
запомнили
и тримата - аз, Борис и Милка Периклиева.
Това изказване мина и замина. И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят. Не можахме да разберем какво се изрече чрез устата Му. Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере.
Но това бяхме го
запомнили
и тримата - аз, Борис и Милка Периклиева.
На 10 януари 1944 година, София осъмна с големите американски и английски бомбардировки. Населението на града се евакуира в провинцията. Учителят, заедно с една група братя и сестри, замина за село Мърчаево. Много братя бяха мобилизирани като запасняци. Борис бе мобилизиран в противовъздушната отбрана на града.
към текста >>
35.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е
напълнил
със скъпоценно миро от светилището на храма Господен.
По този повод Учителя каза: "Вие мислите, че вие ще донесете новото. В Небето има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света. Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят. Мислиш ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо?
Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е
напълнил
със скъпоценно миро от светилището на храма Господен.
Затова очаквайте готовите души - те са работниците на Бога. Вашата задача е да им предадете Словото Ми, което е Слово на Бога." Ето това е разрешението на този въпрос. Десет дни преди да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна. След десет дни си замина. Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем.
към текста >>
36.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако го бяха
изпълнили
, нещата по друг начин щяха да се развият.
България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия. Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза.
Ако го бяха
изпълнили
, нещата по друг начин щяха да се развият.
Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза. Така те успяха да спасят хиляди български войници, както и да спася т собствени я с и живот и този н а техните семейства при новата комунистическа власт .
към текста >>
37.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Режимът се беше
сменил
и комунистите заздравяваха властта си.
Но накрая и тази изкривена, залутана и загубена българска пътека ще отиде при широкия път. Жалко за загубеното време, жалко за многото поколения, които ще се отклонят и ще загубят благоприятните си условия при слизането си и при раждането си при българите на земята. Защото ще изпуснат мисията, ще се отклонят от мисията, заради която са дошли през времето на Учителя. А да се роди човек в България е много трудно. Има много кандидати на Невидимия свят, но малцина са избраните, допуснати да слязат долу и да се родят чрез българите.
Режимът се беше
сменил
и комунистите заздравяваха властта си.
Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в банята в малкия ни дом на ул."Симеоновско шосе" 14. На "Изгрева" бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна. А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии.
към текста >>
38.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След като се
нахранили
, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи.
По това време спира един влак, пълен с руски войници. Войниците слизат на гарата, за да си налеят вода и да си купят някои неща, като мнозина от тях плъзват по съседните къщи. Влакът трябва да пренощува на гарата. Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая.
След като се
нахранили
, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи.
Бра'т Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер.
към текста >>
39.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те
променили
решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият.
Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието.
Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те
променили
решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият.
Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар. Като видял това, развикал се, побойниците се изплашили и избягали. Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре. Разказваха някои от приятелите, че един от побойниците на следващия ден дошъл да се извинява на Учителя.
към текста >>
Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е
хранила
с лъжичка като малко дете.
Стойна Христова и аз нея година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши и плодове и се радваме, че ще Го видим. Когато отидохме при палатката Му да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем. Много се умъчнихме и плакахме.
Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е
хранила
с лъжичка като малко дете.
През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня. След това на групи се завърнахме в София. След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор. Много се изненадах, като имах предвид, че Учителят едвам говори.
към текста >>
40.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
" След като си замина за Италия, научихме, че се е
оженил
.
Всички бяха поканени на вечеря в дома на сестра Балтова. Учителят също присъствуваше. При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след концертите си. Учителят Му каза: "Ожени се! Жена ти ще те пази!
" След като си замина за Италия, научихме, че се е
оженил
.
След година-две, той отново дойде на концертно турне в България, изнесе концерт в София и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си. Ние знаехме целия случай и се усмихвахме дружелюбно. Един брат при разговор с Учителя Му казал, че иска да се ожени. "Е, ожени се - му казал Учителят. - Но как да разбера коя е по-добра?
към текста >>
41.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е
прогонил
пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата.
Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е
прогонил
пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
"Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията.
към текста >>
42.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ето какво съм
запомнил
от това стихотворение, тридесет години след това.
Но тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си беше написала едно стихотворение, сложила го бе в плик и го бе адресирала до него. Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки".
Ето какво съм
запомнил
от това стихотворение, тридесет години след това.
Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя.
към текста >>
43.
5_23 Българската народна песен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е
изменила
, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
"Българската народна песен" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е
изменила
, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
към текста >>
44.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са
изпълнили
думата на Учителя.
Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница. Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя. А всички бяхме вегетарианци. Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани. Цяла дандания.
Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са
изпълнили
думата на Учителя.
Те се оправдаваха. После се направиха опити да се закупи мястото, но собствениците не го продаваха, защото печелеха повече от наема, а плюс това и поповете им даваха допълнително възнаграждение за кръчмата, за да бъде точно на това място. Така те си отмъщаваха на Учителя и воюваха срещу Братството. Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма. Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата.
към текста >>
45.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Бяха
забранили
събора на 9 септември 1923 година, което предизвика събитията от 22-23 септември 1923 година и бяха избити толкова българи.
Защо се яви първата дата 9 юни 1923 година? Това го знаехме. Беше забранен съборът. А защо се яви и втората дата - 9 септември 1944 година? И това знаехме.
Бяха
забранили
събора на 9 септември 1923 година, което предизвика събитията от 22-23 септември 1923 година и бяха избити толкова българи.
Така че трябваше някой да си научи урока от нарушаване на окултните закони. Ето вече тридесет години след заминаването на Учителя, ние проверихме думите Му - онова, което каза тогава. А то е следното: "Българите не могат да се убедят още в Силата Божия. Но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата.
към текста >>
46.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ
опровинил
се в неправда да не е платил скъпо.
Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е жертви . То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото.
Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ
опровинил
се в неправда да не е платил скъпо.
Едно време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи този народ нагоре към доброто, към Духовната свобода на Духът." (Писмо от 20 март 1913 година) Обсадат а н а Одри н започнал а н а 2 6 октомвр и 191 2 годин а и биткат а з а нег о е ожесточена . Пада т хиляд и убит и н а бойнот о поле.
към текста >>
47.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
Ако бяха
изпълнили
тези 14 точки, нямаше да се стигне до тези грешки и несправедливият Версайлски договор спрямо победените.
Англия има предназначение за сближаване на народите. Но тя попречи на американския президент Томас Уилсън, който издаде прочутата декларация с 14 точки. А той беше ученик на Бялото Братство, който трябваше да създаде Обединените нации и да приложи тези 14 точки. Те се противопоставяха на това и унижиха Уилсън и САЩ. А те се заклеха от своя страна да си отмъстят на Англия и да я разрушат като империя.
Ако бяха
изпълнили
тези 14 точки, нямаше да се стигне до тези грешки и несправедливият Версайлски договор спрямо победените.
Чрез този договор най-много се отрязаха територии от България. И това не бе случайно. Те искаха да попречат на Великия Учител, като Му отрежат условията да работи между този народ. Но те не знаеха Божиите закони, че Духът създава условията и възможностите на този народ. 7. Избиването на комунистите в България бе тяхна английска политика. 8.
към текста >>
48.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ако я бяха
изпълнили
, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи.
Кралят завърза голяма любов с една обикновена американка и поиска да се ожени за нея. Те използуваха този случай, че не може да се ожени за обикновена жена, а ако иска да се ожени, трябва да се откаже от кралската корона. Разрасна се скандал и Едуард VIII бе принуден да се откаже от короната, като английската върхушка го отстрани, защото тя не искаше крал с такива идеи. Крал Едуард VIII абдикира на 10 декември 1936 година. А тази идея бе дадена от Учителя.
Ако я бяха
изпълнили
, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи.
Но Англия не пожела да изпълни съветите на Учителя. Едуард VIII се ожени за американката. Той бе посрещнат в Америка като герой, че се е отказал от кралството на Британската империя заради една обикновена жена и то американка. Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест. Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя.
към текста >>
49.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една
изгнила
дъска, там за моя изненада намерих един вързоп.
Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 година и регент, както и Богдан Филов - министър-председател, също регент. (След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев.
Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една
изгнила
дъска, там за моя изненада намерих един вързоп.
Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра. Понякога там се слагаха разни материали за изолация от студа. Като изваждах изгнилата дъска, отвътре се отвори пролука от 15 сантиметра и там намерих този вързоп. Развързах го и какво да видя. Това бе дневникът на Лулчев.
към текста >>
Като изваждах
изгнилата
дъска, отвътре се отвори пролука от 15 сантиметра и там намерих този вързоп.
Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев. Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една изгнила дъска, там за моя изненада намерих един вързоп. Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра. Понякога там се слагаха разни материали за изолация от студа.
Като изваждах
изгнилата
дъска, отвътре се отвори пролука от 15 сантиметра и там намерих този вързоп.
Развързах го и какво да видя. Това бе дневникът на Лулчев. И понеже Невена Неделчева бе ме извикала да ремонтирам бараката, аз предадох дневника на Лулчев на нея, за да го съхранява. Защото това бяха разговори с Учителя, записани от него. С Лулчев аз не съм имал никакви отношения, както и вземане-даване по времето на Учителя.
към текста >>
50.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Синът й Георги Димитров, който се бе
оженил
за сръбкинята Люба Ивошевич също живееше при нея.
"Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал" Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак. Двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи. От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си.
Синът й Георги Димитров, който се бе
оженил
за сръбкинята Люба Ивошевич също живееше при нея.
Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че в този дом случайни неща не можеше да има. От едната страна бе Трети интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители.
към текста >>
А дали ние сме свършили както трябва нашата работа, това ще го откриете сами - дали сме
изпълнили
това, което го има написано в Словото на Учителя.
Ако искате да вървите по този път, трябва да преминете през нашите опитности, знания и патила. Трябва да преминете през нас, друг път нямате. Ние ще наведем глави и ще поставим гърбовете си да минете през нас и ние да ви бъдем мост. Ние ще бъдем в Невидимия свят, но ще минете през нас само, ако вървите в пътя на Школата, ако изпълнявате Волята на Учителя и на Бога. Това ще го намерите в Неговото Слово.
А дали ние сме свършили както трябва нашата работа, това ще го откриете сами - дали сме
изпълнили
това, което го има написано в Словото на Учителя.
Школата на Бялото Братство е Школа на Всемировия Учител. Тя не се побира в някакво малко партийно клубче или малко салонче, или в някакво малко и голямо събрание от последователи на Учителя. Школата на Учителя се побира в Неговото Слово. Школата на Учителя е Сила и Живот само за онези, които четат, изучават и прилагат Словото Му в собствения си живот. Това е Школа за Духа на Истината.
към текста >>
51.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Отива следващия път на същото място, където са я
поканили
да пее песните на Учителя.
Казват й: "Много хубаво пяхте и много хубаво ни говорихте. Искаме да дойдете и следващия път! " Отива си сестрата в къщи, ляга си да спи, ама не може да заспи. Мисли, че това е заблуждение, че е успяла да пробие онзи бент на недоверие към Учението на Учителя. Не мигнала цяла нощ, както и следващата нощ.
Отива следващия път на същото място, където са я
поканили
да пее песните на Учителя.
Но вече няма предишното разположение и въодушевление. Едвам издържа да приключи с програмата си. Викат я трети път. Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя. През цялото време не може да заспи през нощта.
към текста >>
52.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе
отстранил
от държавния пост, който заемаше.
Той се движеше свободно по улиците без охрана. И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Да, ето една хубава история за поучение и подражание. Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години.
Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе
отстранил
от държавния пост, който заемаше.
Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна възраст.
към текста >>
53.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Наредил им: "Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво и го пуснете." Разбойниците
изпълнили
заповедта.
Какъвто се паднел. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довеждат го при главатаря, а той го пита: "Ти как забогатя? С правда или с неправда? " Правят разследване и се оказва, че богатият забогатял с неправда.
Наредил им: "Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво и го пуснете." Разбойниците
изпълнили
заповедта.
А на обрания богаташ казал: "Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой." Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го: "Ти как забогатя, с правда или с неправда? " Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал: "Вземете му всичкото богатство, но не го бийте.
към текста >>
54.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Наистина, царят,
припомнил
си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него.
Като секретарки, те не си изпълняваха задълженията както трябва, а се поддадоха на различни изкушения от различни страни. Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка. Другата секретарка след заминаването на царя се поболя, като двете и ръце се подуха и тя не можеше да си служи с тях до края на живота си. Така че случайни неща нямаше както в двореца, така и извън двореца, а всичко си беше на мястото.
Наистина, царят,
припомнил
си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него.
В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започват да стават по- редовни, той споделя това със стенографката Елена Андреева. "Ти за това нещо пита ли Учителя? " - уплашено го пита Елена. Лулчев отговорил: "Да, за това нещо казах на Учителя".
към текста >>
След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, виждайки, че казаното от Него се е
изпълнило
.
За неутралитета си тя ще получи онова, което и бе отнето несправедливо след Балканската война". В отговор на това, Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак, обърнал си и задника към Учителя и с дясната ръка се потупал по дирника. По онова време това беше една селска шега, която искаше да каже, че онова, което се чува от човешките уши е достойно само за задните части на човека, там, където е неговото отходно място - за неговите извержения. Учителят погледнал задника на Фердинанд и казал: "Този задник, гдето сега го виждам, в скоро време ще замине там, откъдето е дошъл". Така завършила тази среща.
След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, виждайки, че казаното от Него се е
изпълнило
.
Учителят му казал: "Стягай си куфарите и бягай! Ще абдикираш в полза на сина си - Бориса". Този път Фердинанд Го послуша и вече никога не видя България. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер, в една малка дървена къщичка в покрайнините на "Изгрева". Явно беше, че от връзките си с царя нито е имал, нито е търсил материални изгоди.
към текста >>
След това е
пояснила
пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата.
Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах в къщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията.
След това е
пояснила
пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата.
Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри.
към текста >>
55.
7_02 Бомбите и цената на духовния капитал
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха
подслонили
нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно.
Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Случаят продължава по-нататък. Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев.
Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха
подслонили
нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно.
Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват. Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи.
към текста >>
56.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се
оженили
".
Повечето пъти пеехме в салона - в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Аз съм пял неведнъж с нея и в такива дни. Ние живеехме в града в различни квартири. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града.
Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се
оженили
".
Аз казах: "Защо, сестра, така мислите? " А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя. Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим.
към текста >>
57.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е
съхранил
частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми.
Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е
съхранил
частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите.
към текста >>
58.
8_03 Симеон Симеонов
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След като се запознал с Учителя, той
променил
живота си.
"Симеон Симеонов" Един от най-редовните музиканти на "Изгрева" бе Симеон Симеонов. Той е влязъл в Братството още през 1919 година и оттогава винаги е присъствувал редовно в общия клас и на неделните беседи, като е свирил на цигулка преди беседа в клас. Свиреше редовно и на Паневритмията и носеше цигулката при различните екскурзии на Витоша и Рила. Изобщо беше много редовен. На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани.
След като се запознал с Учителя, той
променил
живота си.
Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко. Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен. Но беше изключително редовен в Школата. В приказките си, поради шеговития си тон, не показваше голяма задълбоченост.
към текста >>
59.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе
оценил
по достойнство.
Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие.
Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе
оценил
по достойнство.
Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят. В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра. Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя.
към текста >>
60.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са
изпълнили
Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него.
Човек на земята има свое място и предназначение, както има и специфична работа за всекиго. Каква е тя ще разберете като направите връзка с Бога. Когато се свържете с Boга, Бог ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му.
А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са
изпълнили
Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него.
Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
към текста >>
61.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А не на два пъти, както го бяха
запомнили
, поради това, че в клас нямаше място къде човек да си разгъне ръцете.
Защото го правеха на два тласъка отдолу нагоре. Даже в описанието, което аз бях направила тогава, бе отбелязано на два тласъка. А това не е така. Казах им тогава. Учителят го даде като цяла фраза, наведнъж - както е музикалната фраза, така трябва да се играе упражнението, без прекъсване.
А не на два пъти, както го бяха
запомнили
, поради това, че в клас нямаше място къде човек да си разгъне ръцете.
Значи, трябва да се играе, както е цялата музикална фраза. Но те не го помнеха. Аз им го обясних, но те не бяха съгласни с мене. Аз бях участвувала в записването на описанието, защото бях стенографка, но те бяха мнозинство, а аз - сама. А Учителят беше казал - където има спор, умният отстъпва и аз трябваше да отстъпя.
към текста >>
62.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Като се върнахме в София след това, разбрахме, че нашият цар се
оженил
, довел си царица от Италия, а след време се роди и престолонаследникът.
А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг". Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът". Учителят така ги нарече: Царят, Царицата, а от другата страна - Престолонаследникът. Братята ги сложиха. Накрая, така и стана.
Като се върнахме в София след това, разбрахме, че нашият цар се
оженил
, довел си царица от Италия, а след време се роди и престолонаследникът.
От мрамор бяха изсечени две изкусно направени ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше водата. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можаха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов.
към текста >>
63.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тогава я бяха
уволнили
, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа.
Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя. По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка.
Тогава я бяха
уволнили
, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа.
Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
към текста >>
А за малка нужда бяха
напълнили
една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур.
Радостта ми беше много голяма. Много се радвахме, защото бяхме с Него и виждахме всичко. Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда.
А за малка нужда бяха
напълнили
една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур.
Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
към текста >>
64.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
" Тя не беше го
запомнила
.
Един месец преди да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона. Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това,Учителят добави: "И Аз търся път! " Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят?
" Тя не беше го
запомнила
.
Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път! " Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили. По-късно, когато дешифрирах лекциите, аз също го намерих. Тогава много ми се щеше да попитам Учителя какво значат тези думи, но от неудобство не Го попитах.
към текста >>
Отидох при Савка - и тя не бе го
запомнила
.
Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това,Учителят добави: "И Аз търся път! " Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят? " Тя не беше го запомнила.
Отидох при Савка - и тя не бе го
запомнила
.
Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път! " Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили. По-късно, когато дешифрирах лекциите, аз също го намерих. Тогава много ми се щеше да попитам Учителя какво значат тези думи, но от неудобство не Го попитах. Този въпрос ми се видя личен и се страхувах да не проявя любопитство.
към текста >>
" Те бяха го записали автоматично, но не бяха го
запомнили
.
" Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят? " Тя не беше го запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път!
" Те бяха го записали автоматично, но не бяха го
запомнили
.
По-късно, когато дешифрирах лекциите, аз също го намерих. Тогава много ми се щеше да попитам Учителя какво значат тези думи, но от неудобство не Го попитах. Този въпрос ми се видя личен и се страхувах да не проявя любопитство. И после много съжалявах за това. Но и за колко много други въпроси съжалявах.
към текста >>
65.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си
изпълнил
Волята на Бога.
Този срок е крайният предел. Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден! Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден! А какво означава това?
Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си
изпълнил
Волята на Бога.
В този ден ти сам си председател на себе си. Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш? Ами ако те те карат да вършиш неща, които един човешки ум може да измисли? Ако през него преминават онези мисли, които са човешки, а не Божествени?
към текста >>
66.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и
хранили
душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител.
В него са включени и някои лични песни на Лиляна Табакова, като е дадено, че са песни на Учителя, без да се иска нейното съгласие и да се търси нейното компетентно заключение. Този опит е провал и е последица от методите на мозайкаджийската бригада. Според мен, мозайкаджийската бригада бе причина да не се осъществи никаква приемственост между поколението от времето на Учителя и следващото поколение. Аз съм свидетел на тези събития и за пълната безотговорност на тези лица. Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант!
Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и
хранили
душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител.
Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти. Този човек беше моя милост. Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение.
към текста >>
67.
10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ
,
ТОМ 1
Дойде на земята всред народа български, в Обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и
хранилница
на Словото Му. Амин.
Дойде в България. Днес Бащата донесе Виделина за человеческите синове чрез Словото Си и прокара пътя на човешките души към Бога. Той прокара път за слизане и възлизане на Синовете на Виделината. Бащата е Всемировият Учител и е изявата на Бога чрез проявлението на Господния Дух на Силите във Вселената на Битието и Небитието и чрез Христовия Дух на Единението, Обединението, Съединението, и чрез Словото на Святия Дух. Да, ако преди две хиляди години дойде Синът Божий, то днес дойде Бащата... Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Дойде на земята всред народа български, в Обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и
хранилница
на Словото Му. Амин.
към текста >>
68.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Има една човешка Душа, която е
изпълнила
Волята на Бога чрез Словото на Всемировия Учител!
Има един Всемиров Учител. Има едно Слово на Бога, което е Словото на Всемировия Учител. Има един Живот от тази Школа - това е реализираното Слово на Великия Учител. Има един Ученик, това е онзи, който изучава Божието Слово и изпълнява Словото на Всемировия Учител. Това е Космическият Ученик на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Има една човешка Душа, която е
изпълнила
Волята на Бога чрез Словото на Всемировия Учител!
Школата на Великия Учител е една. Тя е и долу на земята и горе - в Духовния свят и още по-горе - в Божествения свят. Тя е неделима в тези три свята и се обединява и управлява от Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. За пръв път тази Божествена Школа бе свалена на земята и отворена от Великия Учител Беинса Дуно в България, в София, на "Изгрева" и Словото се даде чрез български език и българска реч чрез родените българи, дошли като ученици в тази Школа. Тя не може да се краде, да се обсебва, да се присвоява от този или онзи народ!
към текста >>
69.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е
уклонил
от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр.
16) „Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат.
Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е
уклонил
от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр.
Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.
към текста >>
70.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Той ги е
възбранил
, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг.
Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали. Решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно.
Той ги е
възбранил
, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг.
Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.
към текста >>
71.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Зарята на Духът святий ги е вече
осенила
, те са към пътя на спасението.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им.
Зарята на Духът святий ги е вече
осенила
, те са към пътя на спасението.
Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот.
към текста >>
При това, и други мъчнотии има, самата църква, която се е
отстранила
от Господния Дух и служи повече на духът на тоя свят, става и тя за тяхна спънка.
Страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават ума им, да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа.
При това, и други мъчнотии има, самата църква, която се е
отстранила
от Господния Дух и служи повече на духът на тоя свят, става и тя за тяхна спънка.
И както е казал Господ: горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат. Но ти в нищо да се не смущаваш от мене, защото Аз ти казвам: верен е Господ. Той сам ще ви посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка добродетел и благост. Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят.
към текста >>
72.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бях
запомнил
и едно предание, което ми разказваше дядо.
Имаше хубава река, къпехме се и ловехме риба. Що риба сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река. Какви чудни места имаше в Балкана. Какви воденици, какви тепавици имаше тогава. Лятно време бе райски живот в Балкана.
Бях
запомнил
и едно предание, което ми разказваше дядо.
След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук. Имало е и голяма крепост с църква укрепена от всички страни. Но тъй като турците са решили да се справят с крепостта, то всички решили да се изселят. И едно лято натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад. Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили.
към текста >>
73.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше трудоемка, непрекъснато омазан с
чернилка
, а се плащаха дървените въглища много малко.
А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа.
Беше трудоемка, непрекъснато омазан с
чернилка
, а се плащаха дървените въглища много малко.
Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в паника. По едно време той се поокопити и понеже беше от село, здрав човек, със здрави и трезви разбирания. Благороден и толерантен каза просто: „Щом си решил така, направи както си решил.
към текста >>
74.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сключихме договор с една библиотека „Златни зърна", като се бяхме
уточнили
да ни дават за подвързия каквито книги се падат на рафтовете - дебели, тънки, големи или малки.
След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите. И тук нищо не стана. Накрая започнахме да подвързваме книги и то нощно време.
Сключихме договор с една библиотека „Златни зърна", като се бяхме
уточнили
да ни дават за подвързия каквито книги се падат на рафтовете - дебели, тънки, големи или малки.
А те взеха, че ни даваха най-дебелите книги за подвързване и пак на същата цена. Използваха ни и ние не можехме да караме повече, отказахме се. И все пак главното ни задължение беше да посещаваме редовно лекции и упражнения, а ние нямахме много свободно време. Затова ние търсехме такава работа, че когато имаме свободно време, да поработим и изкараме някой лев. Най-после се запознахме с нашия брат Бертоли, италианец, който беше мозайкаджия и работеше и изработваше мозайките на новостроящите се къщи в София.
към текста >>
75.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори
хранилнята
!
Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда.
А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори
хранилнята
!
" Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни. Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее.
към текста >>
76.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И тъй изчистеното място ставаше собственик на онзи, който го беше изчистил и
изкоренил
и можеше да го ползва като собствена нива.
Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаеме, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа. Трябваше да се почистят стари дъбови гори. Трябваше да се изсекат, да се извадят дънерите и да се извадят корените.
И тъй изчистеното място ставаше собственик на онзи, който го беше изчистил и
изкоренил
и можеше да го ползва като собствена нива.
И тук имахме преимущество. Осем млади, здрави хора, които работеха. Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение. Здравите яки дъбови дънери, хванати с корени се вадеха трудно. Копачките разкървавиха ръцете ни, не бяхме свикнали още на тежка работа.
към текста >>
77.
38. БАБА ДОНКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Освен това тя се научи да слуша Словото на Учителя и след това ни разказваше какво е
запомнила
от беседата.
" А тя е засмяна и доволна. Редовно е в салона и слуша Словото на Учителя. Колко много учени хора имаше в София, но те не дойдоха нито веднъж да седнат в салона и да слушат. А тази баба Донка, която бе неписмена и неука на 90 години се научи да чете и прогледна. Така както бе казал Учителя.
Освен това тя се научи да слуша Словото на Учителя и след това ни разказваше какво е
запомнила
от беседата.
Тя бе вече прослушала. Беше се изпълнила думата на Учителя. Вече различаваше Словото на Учителя, познаваше го и Му вярваше. Това значи да прогледнеш и да прочуеш. Това се отнасяше и за останалите къде повече къде по-малко.
към текста >>
Беше се
изпълнила
думата на Учителя.
Колко много учени хора имаше в София, но те не дойдоха нито веднъж да седнат в салона и да слушат. А тази баба Донка, която бе неписмена и неука на 90 години се научи да чете и прогледна. Така както бе казал Учителя. Освен това тя се научи да слуша Словото на Учителя и след това ни разказваше какво е запомнила от беседата. Тя бе вече прослушала.
Беше се
изпълнила
думата на Учителя.
Вече различаваше Словото на Учителя, познаваше го и Му вярваше. Това значи да прогледнеш и да прочуеш. Това се отнасяше и за останалите къде повече къде по-малко. А това не беше малко, дори бе много.
към текста >>
78.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това е една малка книжка, която после Учителят
забранил
да се препечатва и издава.
Търново на стр. 114 Учителят говори, че първата Школа, която е отворил, но после я затворил понеже учениците в нея изкористяват някои знания получени от Него за различни неща. Започнали да се подиграват, да се шегуват помежду си и изместват същността на окултното знание, което ни дава Учителят. Тук Той държи беседата „Кротостта, смирението и мъчението" от 22.01.1920 г. до 5.02.1920 г.
Това е една малка книжка, която после Учителят
забранил
да се препечатва и издава.
Тогава приятелите, които наемат салона под наем срещу пари, се скарват, правят скандал в салона кой да ръководи и накрая Учителят затваря първата Школа. По-късно, когато дойдохме ние младите, родени след 1900 г., пожелахме Учителят да ни говори и напътства. Така Учителят спази окултния закон, че Учителят дава тогава, когато ученикът поиска. Така Той откри отново Школата чрез Младежкия клас. Третия салон беше на ул.
към текста >>
79.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме
запомнили
.
Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г.
Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме
запомнили
.
Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме. И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие. И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г.
към текста >>
80.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Някои от младите братя повдигнаха въпроса отново против редактирането на Паша, че е
изменила
Словото на Учителя.
" Той се мъчи две недели и нищо не направи. Казах му: „Ти не знаеш какво искаш. Остави Паша да си работи така, както си е работила досега." Паша не може да направи изменения вредни на Словото. Също и други наши приятели когато работехме се придържахме строго условно. При редактирането съществени промени не се правят.
Някои от младите братя повдигнаха въпроса отново против редактирането на Паша, че е
изменила
Словото на Учителя.
Аз не бях съгласен с това становище. Нейната редакция беше приета от Учителя и тя продължаваше да работи по същия начин. Няма какво да се борим против това. Аз направих един опит. На тези, които протестираха най-много дадох беседи нередактирани и казах: „Редактирайте тези беседи, за да видим какво ще направите." Опитите излезнаха абсолютно несполучливи.
към текста >>
И той сега ме упреква, че ние сме
променили
Словото на Учителя и се явяваме най-големите врагове на Учителя.
Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа. Посочва ми големите различия. Аз гледам и не вярвам на очите си. Но фактите са факти.
И той сега ме упреква, че ние сме
променили
Словото на Учителя и се явяваме най-големите врагове на Учителя.
Аз се изненадвам от това заключение и го питам: „Ти какво би направил? " А той отговаря с една дума: „Ще го отпечатам тъй както е разчетено." Аз мълча, а сестра Мария до мене седи, и слуша и казва: „И аз бих го отпечатала така както е в стенограмата." Ето един проблем, който ще решава вашето поколение. От 1945 до 1950 г. ние издадохме 51 томчета. Останаха още 51 томчета.
към текста >>
81.
108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И че туй, че не са
изпълнили
нищо.
Минат няколко дни, някоя и друга седмица, Той пак си започне работата. Но не водеше пряка война с властта. За Фердинанд и Кобургите Учителят е казал силни думи. Не ги обичаше. Той каза: „Те пращат да вземат съвети от Мене, но никога не ги изпълняват." Привеждаше десетки случаи какви въпроси са му задавали и какви отговори им е дал.
И че туй, че не са
изпълнили
нищо.
„Те вземат сведения от мен, питат по някои въпроси, но никога не изпълняваха съветите ми." Имам го този разговор, където Учителят посочва какви съвети са искали от Него и как не са ги изпълнили. През 1918 г. полковник Генчев е дошъл с автомобил изпратен от Фердинанд да пита Учителя какво да прави по-нататък. Учителят казал: „Ако иска да запази династията си, да абдикира в полза на сина си Борис." Този път Фердинанд нямаше какво да прави и трябваше да послуша съвета на Учителя. Както Фердинанд, така и Борис бяха своенравни Хабсбурги.
към текста >>
„Те вземат сведения от мен, питат по някои въпроси, но никога не изпълняваха съветите ми." Имам го този разговор, където Учителят посочва какви съвети са искали от Него и как не са ги
изпълнили
.
Но не водеше пряка война с властта. За Фердинанд и Кобургите Учителят е казал силни думи. Не ги обичаше. Той каза: „Те пращат да вземат съвети от Мене, но никога не ги изпълняват." Привеждаше десетки случаи какви въпроси са му задавали и какви отговори им е дал. И че туй, че не са изпълнили нищо.
„Те вземат сведения от мен, питат по някои въпроси, но никога не изпълняваха съветите ми." Имам го този разговор, където Учителят посочва какви съвети са искали от Него и как не са ги
изпълнили
.
През 1918 г. полковник Генчев е дошъл с автомобил изпратен от Фердинанд да пита Учителя какво да прави по-нататък. Учителят казал: „Ако иска да запази династията си, да абдикира в полза на сина си Борис." Този път Фердинанд нямаше какво да прави и трябваше да послуша съвета на Учителя. Както Фердинанд, така и Борис бяха своенравни Хабсбурги. Затова не ги обичаше Учителят.
към текста >>
82.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но той е отстоявал,
гонили
са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е.
Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI. 1918 г. Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна. Затова Патриаршията по онова време в турско е била върло настроена срещу него, защото са били гърци.
Но той е отстоявал,
гонили
са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е.
на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. Учителят обичаше да ходи при баща си. Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата.
към текста >>
83.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз съм го предал на един млад брат и сме се
уточнили
как да стане всичко това.
Той е и ръководител на търновското братство. Има запазена кореспонденция между Учителя, Елена и Константин Иларионови. Аз успях да прибера архива на Иларионови. Иначе осиновената им дъщеря можеше да го унищожи от уплаха, както това стори с френологичните карти на Учителя, които бяха попълнени от Учителя и беше един гигантски труд в разстояние на 11 години. Този архив предстои да се обработи и да се напише история на търновското братство.
Аз съм го предал на един млад брат и сме се
уточнили
как да стане всичко това.
При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. Аз по същия начин дойдох. Учителят определяше датата и изпращаше поканите лично.
към текста >>
84.
115. СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След това родителите се разкаяха, че са я
изгонили
.
Взима си торбичката и напуска богатия дом. После тя отиде да живее в едно братско семейство на сестра Янакиева. Приеха я там, където тя живя около 10 дни. През това време тя ходеше на беседи на Учителя. Тя сподели с Учителя и Той я посъветва да изчака.
След това родителите се разкаяха, че са я
изгонили
.
А те бяха семейство, което държеше на общественото мнение. Изпратиха един от братята й да я помолят да се върне у дома. Учителят я посъветва: „Върни се! " И тя се върна като отношенията се омекотиха. Но баба Недялка никога не можа да се примири, че дъщеря й е станала дъновистка.
към текста >>
85.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като види, че сме се
отклонили
много, било под влияние на своето настроение или по друга причина, Учителят казваше: „Спрете, не така." Всички замлъкваха.
Спорът се разви доста остро. Кирил искаше да се напечатат така както са отпечатани в неговата песнопойка, която той издаде първа и втора част във време на Учителя през 1942 г. Там някои песни бяха записани така както ги Пеят приятелите. А те ги пееха вече погрешно. Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене.
Като види, че сме се
отклонили
много, било под влияние на своето настроение или по друга причина, Учителят казваше: „Спрете, не така." Всички замлъкваха.
И тогава Учителят ще излезе напред и ще изпее сам песента. Веднага проличаваше голямата разлика между Неговото изпълнение и това, което даваше общия братски хор. Разбира се при този спор ние настоявахме да се дадат песните така както Учителят ги е дал стриктно. Тогава се отнесохме до тефтера, проверихме как са записани и тогава онези, които държаха на оригинала надделяха в спора. В този спор Кирил Икономов беше много амбициозен и нервен, че не се прие неговото предложение и той се отдалечи и напусна най-демонстративно.
към текста >>
86.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Първо искат да подменят оригиналния музикален текст като дадат песните така както си ги пееха нашите приятели и които си ги бяха
променили
под влияние на различни настроения през тези години.
Но понеже не е музикант, мелодията не можеше да запише. В стенограмата тя само изказваше своето възхищение от тези хубави мелодии. А в последствие ние ги получихме чрез Цветана Табакова. Някои братя и сестри, които бяха засегнати от това, че не беше възприето тяхното становище да се дадат песните на Учителя в новата песнарка така както ги пеят приятелите, а не по оригинала на тефтера, започнаха да интригуват срещу песните на Цветана Табакова, че не били песни на Учителя и че не били правилно заучени и записани от нея. Ето виждате ли какви борби водихме.
Първо искат да подменят оригиналния музикален текст като дадат песните така както си ги пееха нашите приятели и които си ги бяха
променили
под влияние на различни настроения през тези години.
За да компрометират песнарката те се обявиха срещу песните на Цветана Табакова. Дребни нещастни интриги. Дали песните са от Учителя личи от това, че всеки който ги чуе и познава музиката на Учителя ще разбере, че са от Него. Музиката Му се познава така както се познава и Словото Му, както се познава и Неговият образ. Всеки случай нашето становище бе, че това са песни на Учителя, а противниците ни останаха със своите дребнави усилия да внесат смущение и съмнение в приятелите, че тези песни не са били от Учителя.
към текста >>
Тъй че тук Цветана Табакова не е
изменила
нищо.
Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази възможност на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя. Той използва една нова възможност. Една обикновена певица не може да изпълни колоратурите. Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място.
Тъй че тук Цветана Табакова не е
изменила
нищо.
Но Учителят е използвал нейния глас и някои моменти, които позволяват да се дадат колоратури. 7. Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра. Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава.
към текста >>
87.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато стигнала до третия куплет на текста от песента, там където се казва: „Ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон", тя се
поклонила
на Учителя като Го гледала така миловидно и където мелодия, думи, жест и изпятата песен са действали зашеметяващо.
„О, Учителю Благати", стр. 50 от песнарката. Било е на една екскурзия на Витоша, ден четвъртък срещу Възкресение Христово около 27.V.1921 г. когато пред 145 души Люба Радославова излиза от храстите на Бивака и запяла пред Учителя песента: „О, Учителя благати". Всички омаяни слушали.
Когато стигнала до третия куплет на текста от песента, там където се казва: „Ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон", тя се
поклонила
на Учителя като Го гледала така миловидно и където мелодия, думи, жест и изпятата песен са действали зашеметяващо.
Тя продължила песента, след което се поклонила и отново се скрила в храстите. Била е незабравима сцена. Жива сцена сред природата, а приятелите са били нейните първи слушатели. По този повод в разговор с приятели Учителят е споменал, че Люба в миналото е била египетска жрица. А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов.
към текста >>
Тя продължила песента, след което се
поклонила
и отново се скрила в храстите.
50 от песнарката. Било е на една екскурзия на Витоша, ден четвъртък срещу Възкресение Христово около 27.V.1921 г. когато пред 145 души Люба Радославова излиза от храстите на Бивака и запяла пред Учителя песента: „О, Учителя благати". Всички омаяни слушали. Когато стигнала до третия куплет на текста от песента, там където се казва: „Ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон", тя се поклонила на Учителя като Го гледала така миловидно и където мелодия, думи, жест и изпятата песен са действали зашеметяващо.
Тя продължила песента, след което се
поклонила
и отново се скрила в храстите.
Била е незабравима сцена. Жива сцена сред природата, а приятелите са били нейните първи слушатели. По този повод в разговор с приятели Учителят е споменал, че Люба в миналото е била египетска жрица. А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов. Втори пример е с Елена Казанъклиева, която даде песента „Поздрав на Учителя".
към текста >>
Защото Духът на Заблуждението бе ги
отклонил
от пътя на Школата.
Тя е която издаде песнарката на Учителя. А Вие тук сте дошли да ни цитирате имена на хора, които нямаха трайно присъствие в музикалния живот на Изгрева и сега се явиха, за да ви заблудят и отклонят. Е, трябва да избирате: или от извора ще пиете или от локвата." След тая моя забележка те станаха и си тръгнаха. Тези две певици се провалиха и като певици, там където отидоха да работят, а се провалиха и като певици, които можеха да изпълняват песните на Учителя. Защо се провалиха?
Защото Духът на Заблуждението бе ги
отклонил
от пътя на Школата.
А Словото и музиката на Учителя очертават истинския път на Школата. Той е вътрешен път за ученика от Школата. Той е недосегаем за скверни ръце. В София имаше много музиканти, които бяха музиканти по титла, но не и по дух. Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя.
към текста >>
88.
123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е
умъчнила
нещо и плаче.
Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаме широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето въздействие по закони и пътища, които ние не познаваме. Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот.
При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е
умъчнила
нещо и плаче.
Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.
към текста >>
89.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бившето командване само се е
отстранило
от фронта.
През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен.
Бившето командване само се е
отстранило
от фронта.
На 14 септември 1918 г. от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро. На 15 септември френските полкове атакуват Добро поле, а на 15 и 16 септември българските позиции са разкъсани и е осъществен пробива на фронта от войските на Антантата. От тук започва началото на разгрома във войната. Съюзниците открито изоставят България.
към текста >>
А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със своята Сила бе ги
съхранил
и довел отново при нозете на Учителя.
Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха като войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, който когато ги изпроводи бе казал: „Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се завърнаха по домовете си.
А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със своята Сила бе ги
съхранил
и довел отново при нозете на Учителя.
Ето това е песента на „Сърдечния зов". Има и други песни от Атанас Д. Ковачев. 1. Милосърдието - текст „дядо Благо - Стоян Русев 2. „Славейчета горски" 3.
към текста >>
90.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но като тръгнали по тоя път,
стъмнило
се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят.
Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни. На другия ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр. Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака. По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада.
Но като тръгнали по тоя път,
стъмнило
се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят.
Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат.
към текста >>
91.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ако не бях
подменил
на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя.
По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя?
Ако не бях
подменил
на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя.
А тя беше един хубав инструмент. Почти през времето на Школата Учителят свиреше с нея. През 1942 г. Учителят също закупи една много хубава цигулка. Не казвам каква, за да не я познаете.
към текста >>
92.
137. СУРОВОЯДСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се
хранила
много оскъдно.
Други отиваха в крайности към безсолната диета или суровоядството. За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха. Така например Руска Ковачева от гр.
Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се
хранила
много оскъдно.
Влезе в болница, нахранила се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина. Умря като гладен човек от преяждане.
към текста >>
Влезе в болница,
нахранила
се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина.
За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха. Така например Руска Ковачева от гр. Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се хранила много оскъдно.
Влезе в болница,
нахранила
се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина.
Умря като гладен човек от преяждане.
към текста >>
93.
145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Веднъж
поканили
Учителя на сеансите им: „Учителю, елате да присъствувате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме".
Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават светът на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези възрастните приятели с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те си правеха сеанси и увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи са създавали и създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя.
Веднъж
поканили
Учителя на сеансите им: „Учителю, елате да присъствувате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме".
Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал в страни. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място.
към текста >>
94.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После е съветвал да не се занимават с него и накрая е
забранил
.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА Първите наши приятели са се занимавали със спиритизъм, но много лоши духове започнали да се проявяват чрез медиумите и някои са пострадали жестоко. Отначало Учителят не го е препоръчвал.
После е съветвал да не се занимават с него и накрая е
забранил
.
Дори изпраща едно писмо до един приятел, където строго го пита: „Докога ще се занимаваш с духове и докога ще ставаш тяхна играчка? " Школата има много смешни и трагични опитности и те са поучителни. Духовете обсебват човеците и ги карат да изпълняват техните желания. Колко трябва да бъде бдителен човек, за да бъде свободен от техните влияния. Каква е охраната на духовете?
към текста >>
95.
162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Като се върнали в София, след някое време политическата обстановка в България се
променила
и взе след време съвсем друга посока.
Прекарали няколко дни и после се върнали. Начо не изтраял и попитал: „Учителю, каква духовна работа щяхме да вършим? " Учителят го погледнал: „Нали чу и видя! " Начо мисли: „Чух и видях, но нищо не разбрах". „Призовах Господа, да нареди на своите служители да изпълнят Божията Воля!
" Като се върнали в София, след някое време политическата обстановка в България се
променила
и взе след време съвсем друга посока.
През есента на 1925 г. управляващите среди решават да подменят Александър Цанков с по-приемлива и некомпрометирана фигура. А това е Андрей Ляпчев, който на 3 януари 1926 г. оглавява правителството до 1932 г. Настъпва време на относително нормализиране на политическите страсти.
към текста >>
96.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След това Той го нагласява и фокусира и
обяснил
на какво трябва да се обърне внимание.
Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него. Случва се така, че същия ден привечер било пълнолуние. А небето чисто и луната изгрява като тепсия. Учителят наредил да се извади телескопа и да се насочи към луната.
След това Той го нагласява и фокусира и
обяснил
на какво трябва да се обърне внимание.
Един след друг братя и сестри минават покрай телескопа, гледат през окуляра му и след това всеки се отмества, за да даде ред на следващия. Някои задават допълнително въпроси на Учителя и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети. Една сестра пита: „Учителю, има ли и лунни жители там горе на това мощно светило - месечината? " Учителят отговаря: „Луната също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят.
към текста >>
В момента, когато го докосва до лакета изведнъж усеща, че нещо подобно като електрически ток минава през него и някаква светла вълна обхваща тялото му, избистря главата и умът му и изведнъж съзнанието му, което представлявало досега едно небе с тъмни черни облаци, изведнъж се
прояснило
.
Ще ги имате в една друга епоха, при едно друго човечество". Брат Димитър Чернев е пред телескопа и гледа. Изправя се, а до него Учителя и му казва: „Видя ли нещо? Чакай да фокусирам, защото вероятно лещите са се разместили". Като казал това Учителят лекичко с ръката си допира брат Чернев за десния му лакет, за да може да се отмести та Учителят да фокусира телескопа.
В момента, когато го докосва до лакета изведнъж усеща, че нещо подобно като електрически ток минава през него и някаква светла вълна обхваща тялото му, избистря главата и умът му и изведнъж съзнанието му, което представлявало досега едно небе с тъмни черни облаци, изведнъж се
прояснило
.
Той вижда, че се намира на Изгрева, че Учителят е на два метра от него, но очите му са отворени и той вижда едновременно всичко, както цялата земя, така и всички планети от слънчевата система, че дори и Галактиката. Накъдето да обърне глава неговия взор се устремява нататък и пред очите му се отваря един свят широк, дълбок и всеобхватен колкото целия Космос. Това е едната страна. От друга страна той изведнъж се чувства ведно с цялата Вселена и че е обхванат от една неземна радост, където всичко около него е светло, хубаво и красиво. Необятно и неописуемо блаженство се разлива в него.
към текста >>
97.
171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И Му
обяснил
защо.
формулировката е направена и към всяка глава са включени представители от историята на няколко империи. Така той беше сложил Наполеон Бонапарт в графата на Злите гении. Един ден на Изгрева Учителят го среща и го пита: „Ти как мислиш и какво мислиш за Наполеон? Той престъпник ли е, гений на Злото или е гений на Доброто? " Николай изправил глава: „Учителю, за мен Наполеон е най-големия престъпник на човечеството".
И Му
обяснил
защо.
А това което казал го има във всеки учебник по история и това е тезата на англичаните и германците от миналия век. Учителят добавил: „Напротив. Наполеон не е престъпник и не е гений на Злото. Наполеон е ученик на Бялото Братство и той бе изпратен в Европа за следните три задачи. 1. Имаше за задача да премахне феодализма в Европа, което той направи. 2.
към текста >>
98.
178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм
запомнила
и че нищо не знам".
178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: „Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина това гдето съм научила ще го взема ли със себе си?
Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм
запомнила
и че нищо не знам".
Учителят я оглежда с внимание. „Не мислете, че сте прости. Вие сте поучени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща.
към текста >>
99.
184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са
запомнили
този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него.
Като заскърцали колелата на влака от внезапната спирачка, вагоните отведнъж спират и багажа сложен върху поставките изпопадал. Така един тежък куфар пада върху главата на свещеника, разцепва главата му и той пада в безсъзнание. Месеци наред не му заздравява раната на главата, непрекъснато лежи със силно главоболие. Накрая с превързана глава идва на „Опълченска" 66 и иска да се срещне с Учителя. Седи отвънка на пейката и очаква срещата.
А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са
запомнили
този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него.
След малко Учителят излиза и се запътва към него. Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе". Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му. Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте! " Обръща гръб и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена.
към текста >>
100.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А близо до дома, до една стара къща бяхме
подслонили
брат Боев в един плевник.
Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости.
А близо до дома, до една стара къща бяхме
подслонили
брат Боев в един плевник.
Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пдсха на Учителя с учениците Му.
към текста >>
НАГОРЕ